Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.
iggy71 про Маканин: Валечка Чекина (Современная проза)
25 02
Писатель намеревался, видимо, создать загадочный образ провинциалки, "в которой что-то есть", и типа все хотят с ней познакомиться поближе, и она такая себе любвеобильная, духовная и проч. Автор ей симпатизирует, но вот образ ……… Оценка: плохо
konst1 про Рубина: Окна [Авторский сборник] (Современная проза)
25 02
Вдруг Борис заметил:
– Между прочим, знаешь ли ты, что еще совсем недавно, в XVIII веке, жители Корнуолла промышляли таким вот способом: в особо сильный шторм выносили на берег большие фонари и расставляли рядами там, ……… Оценка: отлично!
Дей про Господин следователь
25 02
Очень интересно. Детективная и, скажем так, бытовая линии отличные, любовная же не понравилась. Влюбился с первого взгляда, лучше её нет (это ещё даже не разговаривал с ней ни разу), вот эти китайские церемонии с ухаживаниями ………
Isais про Абдуллаев: Заговор в начале эры (Исторический детектив, Политический детектив)
24 02
Скучно, нудно, нехудожественно. Вместо живых картин -- картонные декорации, никто из персонажей не вызывает эмоций -- ни любви, ни ненависти, каждый абзац сопровождается таким же по размеру морализаторским поучением, высказанным ……… Оценка: плохо