Грубо, безкомпромисно, брутално, иронично и самодоволно хилене. Това трябва да е първичната реакция на всеки средноинтелигентен индивид, след като прочете и два реда от „История на Франция“.
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
alexk про Блейк: Решающая улика (Классический детектив)
11 03
Ведь на обложке написано - "Николас Блейк". Нахрена писать вместо псевдонима настоящее имя автора? Надеюсь никто не догадается пойти переименовать все книги Горького в Пешкова, а Булычева в Можейко?
Sello про Голсуорси: Сага о Форсайтах. Том 2 (Классическая проза)
10 03
Конечно, такие объемные произведения вряд ли в нынешнее время востребованы - и времени, как бы ты ни читал быстро, занимает немало, и в таких масштабных текстах легко запутаться в событиях, держа их постоянно в памяти, и вообще ……… Оценка: хорошо
Isais про Даниил Наевич Курсовский
10 03
Какой-то реально больной на голову чел.
По литературной форме — лучше, чем половина самсебяиздатских сочинений, особенно полудетских, явно написано взрослым, зрелым человеком, но по навязчивым идеям, которые повторяются ………
decim про Николаев: Символ Веры [СИ] (Альтернативная история, Самиздат, сетевая литература)
10 03
Образчик постсоветского БДСМ в начале и суета вокруг попа - тоже с БДСМ - всё дальнейшее. Гл. действующее лицо не вызывает ни желания болеть за него, ни сочувствия. Ну бывает, страх выглядеть слабаком кинул на дно. Так и дальше ……… Оценка: плохо
miri.ness_ про Валерий Увалов
09 03
В целом не моё, но прочитать можно. К комментарию ... Цитата от флибустьеров:
07-03-2025
Слабо. Сюжет линейный, интриги нет вообще. Окружающий мир отсутствует. Герои... не герои вовсе а просто функции, с ненатуральным ………