Грубо, безкомпромисно, брутално, иронично и самодоволно хилене. Това трябва да е първичната реакция на всеки средноинтелигентен индивид, след като прочете и два реда от „История на Франция“.
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
Igrina про Евгений Львович Ланн
04 04
Да просто скажите честно: переводчик ― говно, переводы плохие
Я считала Диккенса ужасным и скучным, пока не начала читать его по-английски
Сперва было трудновато, потом привыкла
Но читать начала только после того, ………
Barbud про Леонтьева: Zа право жить (Современная проза, О войне)
03 04
Сойдет для принудительного внеклассного чтения в военизированном лицее имени Вошьдя и Учителя по предмету "Старые сказки о важном". Издавать надо сразу в рулонах. Оценка: нечитаемо
sem14 про Даниэль Мусеевич Клугер
03 04
Сегодня, 3/4/25, скончался и был похоронен Даниэль Клугер ז"ל благословенной памяти.
virtcatty про Леонтьева: Zа право жить (Современная проза, О войне)
02 04
Не сильно Литературно, но читать можно, и ГЛАВНОЕ НУЖНО! Чтобы люди знали.
Для Лысенко ВА Да Я Русский патриот и не в коем случае как Вы пишете "рашен"
Кому жить , а кому умереть каждый решает САМ и способствует этому тоже САМ!