Пиша за малки градчета навярно защото и аз самият съм израснал в малко градче, и почти всичките ми истории за малки градчета — като Джирусълъмс Лот, Касъл Рок или Дери — дължат много на Марк Твен („Човекът, който поквари Хадлибърг“) и Натаниел Хоторн („Младият стопанин Браун“). Никъде другаде в Америка обаче няма тъй тясно обвързани и сплотени общества като тези от крайбрежните островчета на щата Мейн. Хората там са свързани помежду си от традиции, ситуации, общи интереси, религиозни обичаи и работа — винаги тежка и понякога опасна. Но дали сплотяването всеки път води до всеобщото благо? Дали идеята за „обединената общност“ винаги сгрява сърцата… или се случва и да вледени кръвта?
Стивън Кинг
„Бурята на века“ нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на Кинг като разказвач — драматургичното му майсторство. Талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Краля подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас.
За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но както самият Майстор споделя: „БУРЯТА НА ВЕКА не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма“.
Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче ме е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря — синоптиците я наричат бурята на века, — която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.
И критици, и фенове са единодушни, че „Бурята на века“ е една от най-добрите екранизации на Стивън Кинг. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния й блясък — във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма.
Синявский про Юрий Марксович Коротков
05 04
На 70-м году жизни скончался Юрий Коротков, советский и российский писатель, режиссер и сценарист, оставивший яркий след в отечественном кинематографе.
Irsanta про Йон Колфер
05 04
Дей, судя по тому, что Вы огульно обвиняете в безэмоциональности всех англоязычных авторов сразу -- беда со знанием языка, Вы просто не чувствуете его. Поверьте, это лечится.
Igrina про Евгений Львович Ланн
04 04
Да просто скажите честно: переводчик ― говно, переводы плохие
Я считала Диккенса ужасным и скучным, пока не начала читать его по-английски
Сперва было трудновато, потом привыкла
Но читать начала только после того, ………
Barbud про Леонтьева: Zа право жить (Современная проза, О войне)
03 04
Сойдет для принудительного внеклассного чтения в военизированном лицее имени Вошьдя и Учителя по предмету "Старые сказки о важном". Издавать надо сразу в рулонах. Оценка: нечитаемо
sem14 про Даниэль Мусеевич Клугер
03 04
Сегодня, 3/4/25, скончался и был похоронен Даниэль Клугер ז"ל благословенной памяти.